Приятели...виждал ли си?
Онези верните, със зачервени очи, докато преглъщаш поредни сълзи.Онези, които първо от радост крещят, а после загрижено ти шептят: "Не го прави!". Тези тихите, докато разказваш мечти, усмихващи се с искрящи очи. Приятелите, които не свалят звезди.
А смело до теб в калта ще вървят, ако няма кой да те подкрепи.
Те не са мускетари, но от тях по-добре никой не може да брани. Те не са и летци, но знаят как да повеждат към нови висини. Тях не ги избираш с внимание, изчакваш времето да реши и се превръщат в имане.
Те оставят следи.
Приятели...виждаш ли ти?
Цели...
На части...
Фрагменти?
текст: AntOurAge
снимка: Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар