Но не от дявола, отрекох се от Бога.
Икони чупих, драсках по светците с нокти.
И храмове запалих да не моля.
За залъци, които не насищат,
а имат вкус и тежест на олово.
За две ръце, които уж ме искат,
а хвърлят ме на вълците отново.
В очите ми се счупи тишината,
потече в мене като кална локва.
А уж нагоре гледах, все към Бога,
но в себе си потъвах по-надолу.
Не три, а триста пъти падах
с молитвите си заедно във Ада...
Казанът бе дълбок, за да извадя
надеждата, че ще достигна Рая.
текст: AntOurAge
снимка: Nedko Dimitrov Photography
Няма коментари:
Публикуване на коментар