Когато всичко спи…тогава ме погледни ... Да ме видиш такава, каквато и аз забравих да се
познавам. С несресана коса и рошави мисли. Със съмнения, които пълзят по мен и
ми скриват просторите. А аз една мъничка и уязвима ставам многоточие в нощта и
чакам изгрева. И теб понякога. Да дойдеш с него. Да отвориш прозореца на стаята
и да изтупаш паяците. Да им разплетеш мрежите. Да ме съблечеш... Но
тогава, когато си ме видял, когато всичко спи. Без грим, със вълнени
чорапи и пухена пижама на сърнички. Такава познаваш ли ме? Знаеш ли, че
очите ми стават езера в тъмното, които преливат на пълнолуние. Опитват се
да удавят вълчия вой на страховете ми. Много са…104! Хората броят овце
вечер, за да заспят, а аз си броя страховете. За да съм точна, когато смятам себе
си. И изборите си. Ти ще можеш ли да стигнеш дъното в очите ми! Да броиш с мен?
А да прогониш страховете ми? Въобще ще ме видиш ли такава -
мъничка, трепереща, слаба? Ще можеш ли да ме обичаш с изгрева...Тогава...преди
това недей. Гримаса е!
текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар