☆ Детството е в задния двор. Въпреки че нещата се променят постоянно, все още полъхът от безгрижните години витае покрай теб, напомняйки ти, че и ти си бил дете. Което носи някаква чистота и хармония и в най-заклетите възрастни индивиди.
☆ Да се видиш на среща с приятели не ти отнема 2 часа път на отиване и връщане. Друго е да сте си на една ръка разстояние. Можете да надградите приятелските си отношения количествено. Което пък може да повлияе и на качеството.
☆ Почти липсваща престъпност. Кога за последно чухте криминална новина? Дори странните типове са ви не дотам странни, а по-скоро до болка познати. Истината е, че животът в провинцията наистина е по-спокоен.
☆ Времето тече по друг начин. Не, че не е забързано и ежедневието на провинционалистите, но сякаш има повече време за повече приятни неща, когато не бързаш за градския транспорт или не чакаш в задръстване. Например-да поспиш.
☆ Не висиш на опашки за записване на потомството в детски градини, ясли и училища. Поради масовото преселение на народите, теренът е чист. Наличните възможности-достъпни.
☆ Мотивацията ти за пътуване в свободното време не идва от желанието всячески да се спасиш от градската джунгла, а е подтиквана от чиста любознателност да опознаеш някое ново местенце.
☆ Винаги има нещо познато около теб. Дали хора, дали улици. Познаваш всички преки пътища и всички препъни камъчета по тях. Чувстваш се...у дома.
текст:AntOurAge
снимка: Nikolay Pandev
Няма коментари:
Публикуване на коментар