Щипка сол

Знаете ли я онази приказка от Ангел Каралийчев, че солта е най-скъпото? Любима ми е. В общи линии се разказва за един цар, чиято най-малка дъщеря му казала, че го обича колкото солта, а той я изгонил от царството си. След хиляди перипетии, най-накрая разбрал, че с всички богатства и скъпоценности в царството си, но без сол, нещата му били безвкусни и че най-малката му дъщеря го обичала най-много. "Солта е най-скъпото" е приложимо не само към храната. Безвкусието може да завладее живота ни и да се чудим и маем какво ни липсва. Живеем в свят на изобилие. А имаме нужда от една щипка сол дневно към делата си. Онзи малък, почти незабележим, а решаващ щрих към нещата. Може цял ден да си работил залудо, но да си забравил да вложиш ентусиазъм в работата си. Или да си говорил с човека до теб, но да си спестил емпатията в разговора. Може да си тръгнал на пътешествие и да си забравил приключенския си дух. А може и да си забравил, че има неща, наречени въображение, любопитство, внимание, докато извършваш рутинното си ежедневние "работа-вкъщи-работа". И така, лека полека, дните започват да губят не само  цвят и мирис, но и вкус. Замисляли ли сте се колко емоции и състояния описваме кулинарно - "огорчен съм", "кисел съм", "услади ми се". И нищо солено. Сигурно има защо. 
Щипката сол трябва да се слага ежедневно, за да не се губи цялостният апетит. Към живота.  

текст: AntOurAge
снимка:нета