Ако играеш в игра без противник, значи се бориш със себе си. Въображаемото дерби прониква с всяко вдишване в дробовете ти. Нажежените карти подаваш
в безпредметни, самотни раздавания. А в сърцето си тихо пресмяташ ползи, страхове и усилия...
Хвърляш силно валета от проза...
броиш дали си валат, дали в тебе е коза.
За секунда спри. И помисли.
Кому е нужно, по дяволите?
Животът всекидневно ти праща достатъчно празни надбягвания.
От душевен хазарт най-боли...
Когато играем сами.
Накрая винаги губим...От себе си!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар