Моля те, не бъди перфектен. Изморих се от догонване на пефектности. Бъди
този, който ме кара да сияя. Нека не търсим поредния елемент за коригиране.
Това изтощава. Искам да сме просто истински. С недостатъците си. Да сравняваме
твоите и моите кусури дали ще си паснат. Дали ще изплетат вълнуващ шал със
закачливи бримки - една, криеща “умен” поглед, последван от още “по-умен”
въпрос в дадена ситуация, другата - изтъкана от внезапния среднощен глад, трета
- от непукизма за неизчистената на мига къща, бримка от нелогична и смешна
реакция в друга ситуация.
Искам да ме топли такъв низ от несъвършенства. Гладките плетива не са така
закачливи. Бъди ми обятие. Стоплящо и истинско!
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар