Аморе мио, закъсня
с минута, две, със сто години,
в очите прагът опустя,
вратите са залостени с вериги.
И нощите не те очакват вече,
сънят те досънува и заспа,
от звездите днес си по- далечен,
делят ни с теб години светлина.
Не се сърди, но нямам време
(макар че още буйна е кръвта)
да вярвам в принцове и разни феи,
които да орисват любовта.
Отдавна и принцесата я няма,
да я спасяваш няма капка смисъл...
Аморе мио...Изтърва я!
От цяла вечност си излишен.
текст: AntOurAge
снимка: нета
с минута, две, със сто години,
в очите прагът опустя,
вратите са залостени с вериги.
И нощите не те очакват вече,
сънят те досънува и заспа,
от звездите днес си по- далечен,
делят ни с теб години светлина.
Не се сърди, но нямам време
(макар че още буйна е кръвта)
да вярвам в принцове и разни феи,
които да орисват любовта.
Отдавна и принцесата я няма,
да я спасяваш няма капка смисъл...
Аморе мио...Изтърва я!
От цяла вечност си излишен.
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар