Отново да топля ръцете ти в скута си?
Да те изслушвам очакващо, развълнувано?
Да те гледам с доверие, подкрепа?
Да бъда тръпката ти в края на скучния ден?
Да нося полъха на свежото утре?
Да изглаждам равносметката от вчера?
Да съм спокойствието на нощта?
Да разпалвам жарта на страстта?
Да те обсипвам с нежност?
Да бъда зрелостта на непреходността?
Е, вече бях всичко това ...
... и си липсвах!
Май често се случва така:
когато правиш така, че да не липсва нищо на друг,
липсваш на самия себе си!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар