Съжалявам, затворено е!

Не пристъпвай в моя свят. Не и така безразборно все едно влизаш в някоя квартална кръчма да погледнеш има ли места. Не се настанявай в ъгъла на моята мисъл, скрит зад приглушената светлина   на димящи погледи...Не очаквай да ти поднеса омайно вино в кристална чаша...което да те опияни, докато ме пресушаваш жадно глътка по глътка...Недей да поръчваш на поразия...ненаситно...без да знаеш какво точно искаш,  за да нахраниш и  пренаситиш тялото си...докато всъщност не то, а душата ти е гладна. И не, не ме гледай с този укор в очите, опитвайки се да ме накараш да се почувствам неудобно в собственото ми пространство. Ако влезеш неподготвен и решиш да останеш дълго...накрая може би аз ще се чувствам излишна... Недей ... Знаеш ли да си тананикаш с дъжда и да танцуваш под неговия съпровод, без да мислиш дали ще се намокриш... Можеш ли да легнеш върху тревата, да усетиш пулса на земята...и да ме слушаш, докато измислям истории за звездите... а ти ги кръщаваш с имена на  желания...Искаш ли да скочиш с парашут, доверявайки се на едно въженце, което трябва да издърпаш в точния момент... Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа...Затова не ме обвинявай, че обръщам столовете върху масата и затварям... точно преди да се настаниш... 

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/