Скрито зад железни врати

Избираме да залостим определени епизоди от миналото си. Много често да ги забравим. За да не изпитваме болката от старите грешки в настоящето. Заключвайки железни врати вътре в себе си. И нарочно губейки ключовете за тях. С идеята да не допускаме другите да се разходят и разгледат нашия болезнен опит, събуждайки старите призраци. Умишлено забравяме да избършем дори праха по някои рафтове в себе си. А сякаш не виждаме, че можем да приемем преживените несгоди като урок. Понякога е достатъчно просто да си припомним. Къде сме сбъркали. За да се лишим от повторение на грешките си и да тръгнем отново направо. Разбира се, че ще бъркаме и занапред. Но можем да избегнем повторенията. Без да поглеждаме назад с гняв. Опитът е това, което ни различава и ни спомага да се развиваме, пък бил той и болезнен. Да изберем да забравим, често е по-лесният и безболезнен вариант. Махаме с ръка и хвърляме през рамо. Но да си припомняме, може да е градивно разковниче. За да вървим смело напред, всъщност не е важно само как живеем в настоящето, но и как се отнасяме към грешките от миналото.

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/