Кръговрат

Всичко някога пак се повтаря. Някой вече го е изживял. Една разкостваща любов или потънала в безумие раздяла. Уж бил си с някого, а сякаш винаги си... сам. Болката ти никой не разбира, страховете нямат брой и нямат срам. И бягаш, и се луташ. В ежедневен лабиринт. Без себе си ти губиш смисъла. А смисълът е вечен и един. Животът без любов кървѝ. Човек е цялост, а не е пропукване. Човек е връх. Не е преследване. Има и подножие, на което се крепи. Човек е ценен, само истински. Фалшивите не ги търсѝ. И нижат се по ред делата ни тъй, както Съдбата предреши. Кръговрати всякакви поднася. Радост. Щастие. Бедѝ. Дори тъгата безпощадна се размива в нечии прегръщащи очи. Затова споделяй чувства и очакване. Защото...
Нищо сам не се гради.
 
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/