Представи си...

Представи си, че съм там до теб. Че държа ръката ти, докато се разхождаме безцелно. Не! Не е безцелно. Целта е да сме заедно. Да вдишваме един и същ въздух. Да настройваме сетивата си на една и съща вълна. Да се наслаждават в синхрон на заобикалящия ни свят.
Представи си как се смеем заедно. Как със смях преодоляваме сякаш напук всяка неприятност. Как сме щастливи и предаваме хармонията си наоколо.
Представи си, че усещаш подкрепата ми безусловна, безкористна.
Представи си, че споделяме едни и същи мисли и безсмислия, вълнения и униния, едни и същи страхове и стремежи.
Представи си как те обичам. Като тих и спокоен пролетен дъжд. Падам и утолявам жаждата ти. Жажда за живот. За събуждане. За ново начало.
Представи си, че ме обичаш. Че наистина чувстваш това, което внушават думите ти.
А сега само си представи, че не е нужно да си представяш...

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/