напосоки си тръгвам
всеки път се стеснява до сиво
хоризонтът пред мен
е мъглив и прегърбен
силуетът ти в сянка се свива
Много дълго стоях
на ръба... да те имам
от очакване свят ми се вие
този връх бе високо
и остана самотен
нека някога друг го открие
Ще болиш...
много време ще мине
по краката ми тръни се впиват
Бягам от теб...
сякаш в кръг омагьосан
а себе си всъщност не стигам!
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар