Въпросите накрая

...Е... краят... настъпи... Без бурно начало. Къде потънаха надеждите, копнежите, кой потъпка свободата да те искам, да те чакам?! Нима е честно да се налага да те преживея, без да съм утолила жаждата си? Нима е редно да не мога да се уморя от имането ти? От усещането на кожата ти до моята? Нима трябва да забравя силата на прегръдките ти? Нима трябва да продължа? Просто да те заместя? Как да кажа на някого думите, които изричаше пламтящото ми сърце пред теб? Как се преминава от чувствена искреност към рутина?! Как се запълва ямата, зейнала от открадната вяра? Какво се посажда вместо корен на любов? Дано Времето е по-мъдро от мен... Дано отговорите са по-силни от въпросите ми... Дано... да, но...


текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/