БЕЗ ДИРЯ

Ще те изтрия бясно с всички спомени,
омръзна ми да бъдем ден до пладне.
Недей да смяташ плюсове и минуси,
кой взел, кой дал - платих си го отдавна.
Отдавна с рози ти ми ряза вените
и хвърляше парчета в празни стаи,
а после рецитираше поемите
във опит да зарастваш рани.
Веднъж да беше ми поискал сметката,
да беше счупил любовта навреме,
до капчица да беше ми изпил надеждата!
Какво, по дяволите, още търсиш в мене?
Не ми остана пламък за раздаване,
ръцете ми приличат на пустиня...
Не мога вече! Чуваш ли- предавам се!
Върви напред! И не оставяй диря!

текст: AntOurAge
снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/

Недописано

"Спри се!". Лесно е да го кажеш. А как? Питам! Как се спира кръвта във вените, която бушува? Как се спира ураган, разклащащ душата ти? Как се оцелява, когато някой е взел сърцето ти и не ти го връща? Броя залезите, в които се моля да забравя... а изгревите стават още по-трудни и безсмислени. Останаха толкова недописани редове, измачкани страници, мокри възглавници и неизказани думи... Преглъщам корабокрушенията си. И не намирам сушата. Моля се за отлив в очите си. Докато се опитвам забравя неговите. А луната е толкова глуха...

текст: AntOurAge

снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Нещастието

Нещастието често не идва само. Но ни дава предварителни сигнали. Че сме излезнали от собствената си норма. Индикатори, че положението не е под контрол. Първо в преценката ни. След което и в нещата около нас. Разместване на пластове и борба на характери. Истинските трагедии се случват много по-рано и първо вътре, след което и извън нас. Но отказваме да ги погледнем в очите. Стискаме зъби и си мислим, че всичко е въпрос на инат. На самодоказване. На характер. На това да си тежиш на мястото и изтърпиш неудобството или да задържиш обидата, мислейки как да нанесеш двойна. Или тройна. И си трупаш товара. Жънейки реванши и ответни удари. Вземайки абсурдни решения. И задържайки гняв и болка. Защото реално да отвърнеш, много често не те облекчава. Но отказваш да го индикираш. Нали си по-силен в собствените си его измерения. Само че егото е леко хлъзгав ориентир за справедливост. Често ти връща като бумеранг всичко гнило. За да не изрече първи едно "Извинявай!", човек е способен да зачеркне взаимоотношения, да пропусне изключителни моменти и дори да се откаже от част от живота си. Ето това е нещастието. Или поне зародишът му.

текст: AntOurAge
снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/

ПАМУК

Аз знам кога е време да си тръгна,
дори по тъмно ясно си личи,
че пътят ми към теб е сбъркан,
щом няма обич, няма и звезди.
Какво, че още биеш в мен ритмично,
ще стисна пак сърцето си в юмрук,
защото твоето небе е прозаично,
а моето е просто от памук.
Какво, че още устните са жадни,
щом с всяка глътка повече горчиш,
на дъното се давят безпощадни
безброй разполовени тишини.
Аз знам кога е време да си тръгна!
Щом любовта започне да тежи
и виновно пита "пак защо си тъжна",
но вместо отговор...Мълчи!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Ти си...

Мъчно ми е за глагола “си”...Сякаш рядко успяваме да го вплетем в изречения с положителен заряд. Всеки има своите съображения да не признава на другия какво е за него. Понякога ни е срам, защото чуствата ни са “неправилни” от морална гледна точка. Друг път ни е страх, че няма да ни отвърнат със същата или по-висока степен. А най-ме плаши, когато не говорим на човека до нас заради инат. Или просто защото мислим, че ще имаме и друга възможност. И с лекота отлагаме... да кажем “ти си за мен ...” и накрая оставяме своето позитивно “ти си...” да се превърне в изплакано към небесата... “ти беше”...

Текст: AntOurAge
Снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/

До следващото лято

Това лято не беше за обичане. Непостоянно и уклончиво, неуловимо и лекомислено... Трудно за обичане и лесно за събличане. Това лято бе само за пясък в очите, за гонене на вълни и вятър, за откраднато време, за скачане от скалите. Право в дълбокото. Без да показваме колко ни е страх. Без захарни обещания и излишни думи. Вкусът на солените ни устни бе достатъчен, за да си измислим приказка. Гледахме звездите и не задавахме въпроси, на които никой не можеше да отговори. Крадяхме си мислите един за друг. Вмъквахме се в очите си и се преструвахме, че лятото няма да ни липсва. Че ти не си любимият ми сезон. Че аз няма да ти се случа отново. Мълчим. А в зениците ни плуват облаци…Това лято не беше за обичане… Ще чакаме следващото…

текст: AntOurAge
снимка: AntOurAgehttps://www.facebook.com/theantourage/

Празнина

Дълбоко съжалявам лошите, злобни, дребнави хора. Представете си в какво затъмнение, самота, страх и нещастие живеят. Духовна бедност. По-дълбока от нищета. По-страшна от проклятие. Празнота, равносилна на постоянна бездна. Съзнание, събуждащо се сутрин в състояние на клинична смърт. Лишено от съчувствие, хуманност, светлина. Безпомощност, изчерпваща се с постоянна разруха. Щастливите хора не вършат злини. Прекалено заети са да сътворяват, обичат и поправят. Да живеят живота. Да го украсяват. Да бъдат добри. Не подражавайте на лошите хора. Да, привидно печелят повече и по-често. Но само за да запълнят незапълващи се празнини. Не им се давайте, но съжалявайте лошите хора. Те просят, просят за обич.


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

БЕЗРАЗЛИЧИЕ

При тях се случва тихо любовта.
Не помни, не очаква, не говори.
Видя я само пълната луна
и в себе си греховно я затвори.
Тя няма име, няма и лица,
измръзнала във тъмното въздиша.
Наместо в дом- се топли във вина.
И никой никъде за нея не написа.
И никой никъде не я позна.
Ключалките й бяха пантеона.
Молитвите извръщаха глава.
Присъдата й беше "Не е твоя"!
От тях си тръгна тихо любовта...
Зави зад ъгъла и коленичи.
Два силуета в черно, без лица,
подминаха се... с безразличие!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage

Отвъд думите

Помниш ли как се води разговор? Не как се говори. Не как се съобщава нещо, което теб те е провокирало. А как да вникнеш в паузите на събеседника си? Как да проследиш фините бръчици около очите. Дали следват усмивката на устните? Или остават неподвижни да прикрият болката и тъгата, стаени някъде дълбоко? Помниш ли как се показва интерес и отношение към тема, която може да не ти е любима, но става такава, щом човекът, за когото е важна, ти е любим? Забравихме да помним колко е важно да слушаме отвъд думите. Да гледаме отвъд показното. Отвъд себе си. Отвъд рационалното. Да градим мисли по време на разговор. Да създаваме. Да приютяваме. Идеи. Бъдеще. Мечти.


Текст: AntOurAge

Снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/

Рецепта за деня

Готвенето е изкуство. В което основна роля играят качеството на продуктите, пропорциите и подправките. Гаранция за хубав вкус са добрите продукти. За балансиран - пропорциите. А за неповторим - подправките. Да си представим, че хората в дните ви са продуктите. Най-важните са преобладаващи. И обратното - преобладаващите са най-важни. Пропорциите са времето, което отделяте за различните части от деня си - работа, семейство, приятели, себе си. Подправките са емоциите, които влагате в заниманията си. Любовта е най-важната, по презумпция, за да се пробужда апетита. Без любов всеки знае колко безвкусно може да е. Вярно, че ако сте в лошо настроение или под афект, може и да не се получи желания резултат. Но пък, ако използвате правилните продукти в нужните пропорции с подходящите подправки, може и да станете мастър шеф, забърквайки дните си.
Бон апети!

Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Душевен галоп

Имам цялото време на света. Да бъда. Да се уча. Да започна отначало. Да мисля. И всичко това е, за да бъда “себе си”. Звучи така лесно и примамливо. Така възвишено и едновременно простичко. Елементарно, драга ми Душичко!
Лесно е, но само да го проумееш. Само дето някак си действията ми куцат. Като стара кранта. Дето се е раздавала на младини. Мечтала е подир някой жребец да осмисли дните й. И така до деня, в който се изправи на манежа. И слънцето подчертае побелялата и вече почти забравила блясъка си козина. В този миг Душата ми осъзна как цялото време някак си, някъде е отминало. Безвъзвратно. И стремглаво се впусна в отчаяни опити за самозаблуда, за отхвърляне на вина. Започнаха се интереси, в стил “фън шуи” и какво ли още не... Ново, модерно.
Само дето старите навици, страхове, с модерни думи не се променят, а само звучат новаторски... Та... време нямаш, мила ми Душичко. Учиш, не учиш, само усещането за щастие ще ти остане!
В края!


Текст: AntOurAge
Снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

МАСТИЛЕНА

Откривай ме…
във припева на песните,
в мелодията на шарената есен,
в изгубените рими на поетите...
Откривай ме,
когато съм далече.
Когато се затварям плахо в себе си
и в капките от дъжд се стичам,
а в очите ми танцуват лебеди...
Откривай ме,
когато те отричам…
Такава ме открий. Когато съм мастилена.
Но стиховете ми не стават за обичане...
Намирай ме на дъното на смисъла,
макар да знаем, че отдавна се разминахме!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Навреме

И все пак, не е толкова важно какво ще направиш, а кога ще го направиш. Изпуснеш ли момента за правилното действие, вече "правилно" не е най-правилната дума. Нещата трябва да се правят навреме. Не със закъснение. Закъснееш ли, загубил си. Но не само време. Обезценил си...себе си, статуквото, кредита доверие. Нещо като на фондовата борса. Важно е не колко, а кога ще оцениш нечий труд, уважение, старание, отдаденост, любов. След малко...вече късно е.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Полумъртва мечта

Слънце, пясък, море и една полумъртва мечта. Очи, устремени към всеки нов изгрев. Умоляващи да зърнат знак. Бегъл. Невидим дори. Да събуди заспалото сърце. Забравило какво е усмивка... Вълнение... само че мъртво. Тегли унилите тела навътре. Сякаш природата прави естествен подбор. Иска да погълне отчаяните, тези, които не оценят красотата на мига, не разпознават късмета си, не приемат за достатъчно доказателство за щастие факта, че пред очите им е новият изгрев. Нова възможност за начало. За нова мечта. Нова тишина. Нова Тя!

Текст: AntOurAge

Снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Виждаш ли?

Когато гледаш в мен ...
Четеш ли се по устните ми ,
които преглъщат твоя вкус?
Търсиш ли дъжда в очите ми,
който така и не уби жаждата?
Губиш ли представа за времето,
когато чуеш ударите на пулса ми,
понесли всички, нанесени от теб?
Намираш ли място по кожата ми,
което все още не си белязал?
Страхуваш ли се?
От мен или от теб...
Когато гледаш в мен,
не виждаш ли ...
Всъщност себе си!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Среща

Приятно ми е да се разпознаем!
Винаги съм се опитвала да подготвя сърцето си, че един ден ще се разминем като непознати. Но естествено се случва това, което не съм очаквала...По-страшно беше да седнем един срещу друг за по едно кафе... като добри стари познати. Без следа от онази страст, която ни накара да излезем в пороя, да се вслушаме в препускащите удари на сърцето, да се скрием от шумната тълпа, да мечтаем за звездите... Без да премине ток през телата ни. Без да потърсим погледа си. Без да ти кажа колко ми липсваш. Без да уловиш ръката ми през масата. Стоим на неловко далечно разстояние, сякаш никога не си заспивал в косите ми. Сякаш не съм изгрявала в очите ти. Стискам в юмрук спомените си. Преглъщам ги с кафето. Думите, които искам да кажа засядат в гърлото ми. Всичко, което чуваш от мен, е лъжа... "Добре съм..." Мислено тичам на другия тротоар. Обръщам погледа си встрани. Не съм те видяла. Не си ме видял. Прибирам се и дърпам завесите. Убивам пеперудите. А очите ми изливат най-поройния дъжд. Вече не излизам, когато вали... А ти?


текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Съдбовно

Можем само да забавим съдбата. Но не и да я променим. Да излъскаме отвън гнилия плод. Но не и да сменим същността му. Да създадем илюзия в главата си. Но не и да й вдъхнем живот в реалността. В това хвърляме най-много усилия. В (само)заблудата. Че нещо или някой може да се промени. За да трепти на нашата честота. И бавно и славно запълваме света си с неистинност. С измама. А съдбата и реалността само стоят търпеливо в някой ъгъл и чакат, давайки ни шанс да се осъзнаем. И ако много дълго се правим на разсеяни, влизат, без да почукат. За да разчистят всичко фалшиво от живота ни. За да ни върнат на земята. След тях...би било късмет (или признак на здрав разум), ако остане поне едно истинско столче, на което да седнем или да се опрем. За да не се строполим на пода с фрактури след чистката. За да започнем отново и да изградим нещо истинско. Само и единствено в случай, че фалшът не е вътре в нас...

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Послушай ме веднъж!

Послушай ме, момиче! Поне веднъж ме чуй. Не бягай след него, ако той те иска, сам ще спре и ще те изчака дори. Щом вече си признала любовта си, негова е волята да ти отвърне или не. Не го моли да те обича! Обичта никога не може да бъде изпросена. И ако не е взаимна, горчи. Щом си направила своите крачки, постой и го погледай, изчакай малко (мъжете са боязливи в чувствата си), но не тръгне ли към теб- върви си. Не позволявай да се превърнеш в хляб за сития. Той не е гладен за теб...Не му предлагай повече. Не го търси, сам знае къде си и как да те намери. Поплачи си, пък стани и изтупай мислите си за него. Любовта е за споделяне и за живеене. Не се дава насила и не си отива насила...Бавно сама ще си тръгне, когато види, че не е и у двамата. С всяка сълза ще се измива от теб, ако той не ти върне усмивката. На студено лед не се топи и пожари не пламват....ще се опариш, но няма да изгориш. За силен огън две сърца трябват. Не се ли слеят заедно в Любовта, тя ще си иде, ще си иде. У един да я няма, пътьом, малко по малко, и у другия ще мине... Ще го преживееш, момиче! Дори в този момент да се съмняваш в себе си!


текст: AntOurAge
https://www.facebook.com/theantourage/

Пламък

Хоризонтът е сив и някакси муден.
Забранени мечти чакат да се пробудят.
Осквернени души в мрака тихо прозират.
В тебе още трепти пламък като за трима.
Вдигаш гордо глава и стените прескачаш.
Няма смисъл в това дълго да ги събаряш.
За да избягаш в тълпа от необятна тъма,
е нужно просто да светиш...
тук и сега!


текст : AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Въпросите накрая

...Е... краят... настъпи... Без бурно начало. Къде потънаха надеждите, копнежите, кой потъпка свободата да те искам, да те чакам?! Нима е честно да се налага да те преживея, без да съм утолила жаждата си? Нима е редно да не мога да се уморя от имането ти? От усещането на кожата ти до моята? Нима трябва да забравя силата на прегръдките ти? Нима трябва да продължа? Просто да те заместя? Как да кажа на някого думите, които изричаше пламтящото ми сърце пред теб? Как се преминава от чувствена искреност към рутина?! Как се запълва ямата, зейнала от открадната вяра? Какво се посажда вместо корен на любов? Дано Времето е по-мъдро от мен... Дано отговорите са по-силни от въпросите ми... Дано... да, но...


текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/