За някои особености на XY индивида

☆ Ако не може да оправи някоя повреда, е по-склонен да извика XX за акъл, отколкото майстор да я оправи. Разбира се, XX ще излезе накрая виновна. А XY поне се е опитал да потърси помощ...

☆ Любимото ястие на XY-сготвеното от мама.

☆ Ако се случи да отвори вратата на асансьора - или XX е нова, или асансьорът. Или е сам и няма как XX да му отвори.

☆ XX си мисли с какво да облече децата за училище. XY си мисли "Егати съдията снощи! Прецака ми мача."

☆ Ако получиш покана за по питие. XY от цяло сърце се надява, XX да се отпуска от едно малко, за да не се налага да влага средства и време.

☆ Ако XX се разболее - ясно е, че преувеличава. Няма толкова тежка болест, която да пречи на задълженията й. При XY е друго. Той е твърде силен и щом някаква си температура или болка е успяла да се докопа до него, то значи работата е сериозна. Трябва да бъде обгрижван, и то с радост, а не по задължение.

☆ Нито един XY няма да хареса настоящата публикация

текст: AntOurAge
 https://www.facebook.com/theantourage/

Стихия

Утре...е твърде далеч...
За да обичам като за последно.
Да гоня вятъра и да хващам мечтите си.
Да протягам ръце към слънцето и да се оставя на лъчите му.
Да падна в прегръдките ти.
Да бъдем щастливи и да се слеем в едно.
Да прощавам. Да творя. Да съм цяла.
Да оставя живота да се влее в мен
с вкус на праскови и дъх на лято.
Аз нямам утре.
Само днес.
Политам.
На облак ставам и връхлитам.
В земята всмуквам се.
Пробивам.
Парчетата в едно събирам.
Нямам утре.
Само днес.
Стихия съм.
Така обичам.


текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

Свиква се...

Свиква се!
С липсата ти, когато присъстваш...
С разстоянието, когато си близо...
С безсмислието на думите, които изговаряш...
Със силата ми, избила на повърхността от слабост...
С усмивките ми, пречупени от учтивост...
С очите ми, които гасят пламъци...
С бурите, които не ме събориха...
С всичко, което не ме уби, свикнах...
А ти ще свикнеш ли с това, че свикнах без теб?

текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

НЕВИДИМ

Няма те. Невидим си. Изчезна.
На атоми във мен се разпиля.
Очите ми са други. Непрогледни.
И ти си друг. Безлично друг във тях.

До бяло те изтрих със всеки облак.
По-чиста съм след падналия дъжд.
На капки стана в стъкления поглед.
Прозрачен. Предалечен. Чужд!

Не ме познаваш. Аз не те познавам.
Случайно те обърках с друг човек.
Неясен спомен. Бързо подминавам.
Не съществуваш в мене. Вече не!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

Препоръчано от Антураж: "Изворът" на Айн Ранд

Романът е издаден за първи път през 1943 г., но звучи толкова актуално, че все едно е писан днес. "Изворът" е книга, която ще ви накара да се замислите, а може би и да промените нещо. Айн Ранд е сътворила един брилянтен "разказ за човека, който не живее според разбиранията на другите". Понякога имаме нужда от точно такъв вид четиво, което да ни подскаже, че човек е щастлив, когато е осъществен и следва собствената си цел, когато е личност, а не просто рамка, която да се запълва от мненията и оценките на останалите.

"Не е важно дали някой ще ми позволи. По-важно е може ли някой да ми попречи?"

"За жалост в живота човек не може винаги да бъде толкова безупречно последователен. Винаги има непредвидим човешки елемент на емоция. Не можем да го победим със студена логика."

"Човек може да признае дори и болката си, но да признае щастието си означава да остане разголен, зависим от свидетеля."

"Най-трудното нещо на света е да правим онова, което искаме. То изисква най-голяма смелост. Онова, което наистина искаме."

"За да каже "аз те обичам", човек трябва първо да може да каже "аз"."

"Хората се различават по добродетелите си, ако имат такива, но пороците им са еднакви."

"Да си продадеш душата е най-лесното нещо на света. Хората го правят непрекъснато, през целия си живот. Ако поискам да си запазиш душата...ще разбереш ли защо е много по-трудно?"

"Първото смръщване на човека е първият допир на Бог до челото му. Допирът на мисълта."

"Да обичаш означава да допускаш изключения."

"Човекът може да оцелее само чрез разума си. Той се явява на бял свят невъоръжен. Разумът е единственото му оръжие."

"Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин."

"Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си."

"Никой не носи отговорност. Няма на кого да се потърси сметка. Такава е същността на всяко колективно действие."

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Забравѝ ме!

Забравѝ ме! Вземи всяка напразна надежда, която пося в сърцето ми! До последното семенце! До последната красива куха дума. Която ме издигаше до безтегловност. Ще останат само мечтите ми. Сухи. Твърди. Трудни за преглъщане. Дано са останали поне няколко росни сълзи, с които да преглътна сухата болка и горчивото разочарование. Върви и не поглеждай назад. Аз ще съм улисана... Имам да събирам разпилените си части... да кърпя окъсаната си обвивка... да попълвам душата си... да се уча да обичам... най-вече себе си!

Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Нямам време...

Нямам време...
за мразене,
безсмислие,
лъжи и лицемерие.
Нямам време...
за празни приказки,
сплетни
или поредното отричане.
Може би в друг живот...
Заета съм.
Имам твърде много за обичане!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

Иначе

Като малка ме съветваха
да не отварям на непознати.
Сега се уча да не отварям
на голи обещания,
празни думи,
дребни души,
студени погледи,
лъскави опаковки,
измислени герои...
Иначе
на злобни кучета,
тиранозаври
и непознати...
мога да отворя!

текст: AntOurAge
https://www.facebook.com/theantourage/

Празно съдържание

Когато думите са празни от съдържание, те не носят дори илюзия. Нито полъх надежда. Вместо това отнемат. Отнемат от малкото останала ни вяра в искреността на човека. Разбъркват остатъците от разбиваното сърце така, че се налага да започваш да го нареждаш отначало. И всичко, което те владее в този миг, е онова усещане. Усещането за пустота. Празнота. Вътре в теб. Идва бавно и постепенно. Никога изведнъж. Но завладее ли те... става страшно. Страшно за самия теб. Защото в този период всяка емоция минава покрай теб като филмова лента. От онези блудкавите, които дори не могат да те накарат да ги погледнеш. Сякаш гледаш как собственият ти живот се чуди дали въобще да се случи. Струва ли си да идва при теб. Да минава дори покрай теб. Няма чувства в този миг. За жалост този миг не е само миг. Става период. Поредици. Самозаблуждаваме се, че ние просто сме се дистанцирали нарочно. Че тези “случки” не ни докосват. А в тях доброволно несъзнателно оставяме частиците от себе си. И празнотата ги поглъща. И не връща нищо. Никога.


Текст: AntOurAge
Снимка: Интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

БЯГАМ ОТ ТЕБ

Бягам от теб...
напосоки си тръгвам
всеки път се стеснява до сиво
хоризонтът пред мен
е мъглив и прегърбен
силуетът ти в сянка се свива
Много дълго стоях
на ръба... да те имам
от очакване свят ми се вие
този връх бе високо
и остана самотен
нека някога друг го открие
Ще болиш...
много време ще мине
по краката ми тръни се впиват
Бягам от теб...
сякаш в кръг омагьосан
а себе си всъщност не стигам!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

Шедьовър

Не бързам! И ти недей... От мига, в който съм се появила и поела по пътя си, всъщност съм се устремила към теб. Към непознатото... Сякаш някакъв инстинкт ме е водил право към теб. А в онзи миг, в който ти си се появил, е било, за да ме дочакаш. Усещам, че се опитваш да ме достигнеш. Дори и да не го виждам, го усещам. По усилващия се вятър. Но ти е трудно. Защото не е нужно... Природата ти е друга. Силата ти е друга. Дори и Луната да е на твоя страна. Изчакай още малко. Да не погубим брега между нас. За да успея да проправя най-красивия път към теб. Не най-прекия, а най-красивия... За да продължа да съм себе си поне още миг и да достигна пълнотата, която ми е нужна. За да оформя първо своя силует. Своята среда. Когато съм готова, ще дойда. Да притихна. Да сменя сладкото със соленото и спокойното с непредвидимото. Ще се влея в теб. За да се влюбим... И да родим шедьовър!


текст: AntOurAge
снимка: Dimitar Karanikolov Photography
https://www.facebook.com/theantourage/

Всеки е урок

От всеки можеш да научиш по нещо. Няма безполезен човек в живота ти и на пътя ти. От един можеш да научиш киндилик. От друг занаят. От трети какво да не правиш. Някой ще те научи да четеш между редовете. Друг кога да премълчиш. От четвърти как да разчиташ на себе си. Най-важните ще те научат да вървиш. Някои - от какво да се пазиш. Други - до къде са ти границите. Има такива, които ще ти покажат колко е хубав и интересен светът. И такива, които ще те научат как да се съпротивляваш, ако се опитат да те ограничат. Един ще те научи на отдаденост. Друг - кога да удариш спирачка. Уроци колкото щеш. Хора също. Някои от тях ще си отидат. Завинаги... Въпросът е да не си тръгнат заедно с урока.

Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

ОБЕЩАЙ МИ

Обещай ми, че ще пазиш този миг,
когато с теб сме цялата Вселена.
И винаги във твоите очи
ще се откривам като таен белег.
Не искам друго. Стига ми това,
да знам, че някъде във теб ме има,
по-мъничка от всичко във света,
но истинска като сълза горчива.
Изплакана в най-синьото небе,
преглътната с вкуса от твойте устни...
Една сълза...по-силна от обет...
Ще свързва утре две вселени чужди.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/