Телефонът звъни често...тогава, когато вече няма какво да си кажем. Не искаме... за да запазим, което е останало. Другото е минало свършено време в ла минор. Срутени мостове от фалшиви тонове. Изгорени страници. Недопито вино. Многократно претопляна истината ... Но истината, аморе, няма температура. А тогава беше студено. Един огън на човек му е нужен в такива нощи. "Една само клечка кибрит можеше да помогне, ако посмееше да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите!" Последната клечка остана в приказката за малката кибротопродавачка. За да заспиваме с Андерсън, докато сричаме истината. И себе си.
И все пак...със последното пламъче надежда те питам "Искаш ли да ми кажеш нещо?"... Но системата ни изключи. Говорихме много, а не казахме нищо. Заспивай, Аморе! Късно е ... да учим нотите, да поправяме мостове, да четем гладко в очите си, да пишем нежно по кожата си, да допиваме виното... Късно е да палим огън! Заспивай, Аморе! И сънувай
лято.
снимка: AntOurAge
https://www.facebook.com/theantourage/?hc_ref=ARQsb7sjOB_Q7Hw_F-WR0gO3yrS3vVcCD9cVoJR8ZOBZG69kLfrieqJ222aBTisPh-I&fref=nf
Няма коментари:
Публикуване на коментар