- Какво искаш да си?
- Брашно.
- Как така "брашно"? Никой не иска да е брашно.
- Замисли се и ще разбереш. Гледаш го - прах. Духне ли го вятърът - полита. Но смеси ли се с водата, придобива от нейната изменчивост и способност за трансформация. И става съвсем друго нещо - тесто. Можеш да изваеш всичко от него. Всякаква форма. Но същността и качествата му стават завършени само когато мине през огън. Тогава брашното достига крайната си цел. Станало е хляб. Преминавайки през огъня, придобива кора. И същата тази кора колкото повече се изпича, толкова по-твърда става. А в нея остава цяла същността му. Крайната му цел. Затова искам да съм като брашно - с вятъра да съм лек, с водата гъвкав, но само през огъня да ставам завършен. И способен да заситя нечий ден. А защо не и живот.
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Тази нощ е странно смугла,
сенките танцуват в здрач,
една сълза невинно се търкулна,
но смачка я случаен минувач.
А сенките дори и не разбраха,
че някой някъде бе страшно сам.
Навярно чакаше го минувача...
Или случайно просто беше там.
Но светна във зелено светофара,
проблесна локва в черния асфалт...
Една жена, нарочно закъсняла,
почти заплака...тихо със дъжда.
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Не се опитвай да ме поправяш! Не съм счупена. Не съм повредена. Просто съм истинска. И наивна. И все още ненаучила уроците си.
Виждам падналите си стремежи като паднали есенни листа. И всеки нов път съм способна да ги вдигам, да ги хвърлям и да им се радвам като за пръв път!
Не искам да съм поправена. Писна ми от хора, научени да се самосъхраняват, да се пестят, да не се отдават. Писна ми от хора-мъгли! Появяват се колкото да ти развалят прическата и настроението!
Остави ме - старомодна, наивна, страдаща дори, но себе си!
Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Късметлия си, ако имаш до себе си някой, който да те прониже с поглед и да каже: “Спри се!”
Късметлия си, ако имаш до себе си кой да те прегърне с топли ръце и усетиш: “Вярвам в теб!”
Късметлия си, ако имаш някой, който да ти изкрещи: “Можеш!”
Късметлия си, ако имаш до себе си някой, който с непресторена усмивка да каже: “Нямаш нужда от това!”
Късметлия си, ако имаш до себе си някой, който със сълзи на очи бърше твоите сълзи и неуморно ти повтаря: “Заслужаваш повече!”
Късметлия си, ако имаш до себе си някой, който да те хване за ръка и знаеш: “Винаги ще съм до теб!”
Щастливец си, ако даваш на някого усещането “късметлия”!
Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Безизразна нощ. Парчета луна.
И някаква празна, отчаяна стая.
Молитва за обич с вкус на вина.
Душите са глухи. Телата във рая.
За кратко...
И пак тишина. Тишина.
Безскрупулна. Лепкава. Тежка.
Нощта си отива в полутон от лъжа.
Но преди нея умира надеждата...
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Истината между мен и теб е вакуум. Ние сме пукнатини, които се вкопчват в илюзията, че могат да бъдат запълнени с други илюзии...с друг вакуум. Когато празното пространство се пълни с друго празно...то не става пълно. Не виждаме себе си...от взиране в пукнатините си... Плашат ни, загрозяват ни, опитваме се да ги заличим, да ги изтрием, да ги осакатим... А те са просто част от цялото... белези на живота... Не се запълват с нищо... просто зарастват с времето. Докато дойде моментът, в който ще се погледнем в огледалото без да извръщаме поглед. Ще прокараме нежно пръсти по белезите си и с усмивка ще прошепнем ..."живях"!
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Често наричаме грубия човек “животно”... А всъщност няма по-търпеливи, по-искрени, по-миролюбиви и “човечни” създания от животните. Могат да съзерцават това, което им е интересно, достатъчно дълго. Наблюдават. Любуват се. Изучават. Имаме толкова да се учим от тях. Те умеят да се радват чистосърдечно, да обичат безрезервно, без задни мисли. Усещат, когато не сме им отдадени на сто процента. Улавят вятъра на безличието ни. За наше щастие умеят да прощават. Да загърбват лоши думи, лоши постъпки. Без дори да отмъстят или да дадат урок. Животинска чиста искреност. Тези, които не са стадни по натура, никога не биха застанали срещу собствената си природа и не биха направили нещо, което не им е присъщо. А тези, които са отдадени на общността, са в нея с цената на жертвоготовност. Не предават обкръжението си. А се защитават, когато са нападнати! За да оцелеят... Атакуват, за да оцелеят. А ние човеците?! Нападаме, за да ни защитят. Атакуваме се взаимно... Оцеляваме все още... въпреки себе си... но докога?!
Текст: AntOurAge
Снимка: Flora Borsi
https://www.facebook.com/theantourage/
Обича ми се! Днес ми се обича
шумно, неразумно, гръмотевично.
Светкавично в кръвта ти да прииждам,
да преобърна теб, света и времето.
Да няма вчера, днес и някога,
граници, посоки, невъзможности...
Да бъда хлябът и солта във раната,
да стигна твоите полярни полюси!
Така ми се обича. До пресищане.
Да падне и последната преграда.
И нищо друго. Само аз и ти...
Останалия свят го няма!
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Има хора, които погребваш дълбоко в сърцето си, за да спасиш живота. И живееш. Без спомена за тях. Но носейки полъха им. Стремейки се всеки път, когато ровиш в сърцето си за отговор, да прескачаш мястото, където си ги заровил. За да не изскочат, като чуят стъпките ни. И да не затъмнят всичко останало. Правиш се, че не съществуват, за да успееш да съществуваш безболезнено. За да не се налага да прощаваш всеки ден присъствието им на отсъствие. За да не измерваш дали боли и колко... Все пак е чуждо тяло в сърцето ти. Понякога с твоята кръв. Но с несъвместимост. И израстваш въпреки него. Носейки неговия полъх. Прощаваш. Със закъснение.
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
