"Истината се гизди според хората. Едно от най-читавите й скривалища са приказките. Там надничат само децата, а те са с чисти очи и души. Истина, загърната в приказка, е с голяма сила - защото е дълго опазена и носи стара мъдрост."
"А за питането, не съжалявай нивгаш. Умът се накъдря от питане."
"Всяка душа дава нейно име на Бога. Никой няма право да нарежда как е правото име на Бога. Само твойта душа знае твоето име на Бога."
"Има едни хора с по-дълбоки корени от другите. Като заминат някъде, душицата им трябва да знае кога ще се върнат. Ей тъй, да си засече времето, да си вземе колкото й трябва сила да издържи далеч. Ако човек с дълбок корен реши да замине завинаги, душата ми започва да се кахъри."
"Силата е и в търпението. В него има и покой, и почит, и мъдрост. Мълчанието и търпението са добри другари. Добре е да присядат на огнището ти. Те слагат дебели цепеници в огъня и го поддържат хем кротък, хем силен. Такъв огън топли много и трае дълго."
"Има едни дето им е удобно в блатото. Познават калта там, топличка е, по-безопасна е. Такива цял живот имат душмани и все те са жертвен агнец."
"Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език. От забрава и незнание."
"Българинът е роден да живее по еленовия закон: “Силата без доброто не може! Но и доброто без сила не може!”"
"Човекът рядко общува с душата си. Защото тя трудно се лъже, но и лесно притихва."
"Най-страшно е човекът да не е плакал с години. Ако е пресъхнал, сърцето му е камък вече, не вижда, не прощава... "
"Пред олтара на смъртта винаги има едно време, в което душицата си съблича греховете, сгъва ги на купчинка и ги избутва встрани. Бъди там, за да чуеш. Да дадеш вода, супа или прошка, ако требе. Туй е."
"Същинският приятел е този, дето като те споходи радост, и той се радва с тебе наравно! ... оная приятелка, дето сърцето й е опустяло от самотия, ама ако ти срещнеш твоя човек, тя ще се радва за тебе и твойта обич! ...Я помисли, не е ли по-лесно да избършеш нечии сълзи от мъка, отколкото да се зарадваш на чуждата радост? Особено ако ти я нямаш отдавна."
"Ти знаеш ли колко е дълго туй “никога”? Не знаеш. Понякога тъй става, че му окъсява и отеснява пътят. И тогаз “никога” се превръща в днескашна нужда."
"Нали казват, че времето лекува? - Нищо не лекува времето. Времето само ти дава да свикнеш с болката. Човекът свиква с всичко. ... Само честната прошка лекува, Райно. Само след покаяние."
"Мойта баба ме е учила кой е най-големият грях. ... Да обречеш душата си да споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без капка обич и без капка уважение! Знаеш ли колко народ живее точно тъй? И тия развиват изключителната дарба да оправдаят положението. Години! След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже горд. Или приема, че е виновен. Завява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требело зарад тях да търпи. Такъв човек може дълго да се пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни колко е невъзможно да се промени положението. Ей туй е най-големият грях - да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата й от обич и от радост. Такъв човек е най-болен."
"Като го намериш твоя човек, дръж го здраво и не го пускай. И да сбърка, и да се оплете нещо, ако е твоят, дръж го! Че в сърдене може да изгубите толкоз време... А времето в обич е най-скъпият дар, чу ли? В очите му да се видиш, в ръцете му да потънеш, на рамото му да се събудиш..."
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар