ПИСМО ДО МОЯТА КРАСИВА БЕЗБРЕЖНА ЛЮБОВ

До AntOurAge пристигна истинско и вълнуващо писмо за безмерна Любов, надживяла преходността на времето. Когато в ръцете си държиш автентичното писмо и го четеш, се чувстваш едновременно разтърсен и окрилен. Предоставяме ви неподправени последните думи на един мъж, написани до неговата любима, за да се докоснете до сърцето на историята им. Само имената са подменени. От цялaта си душа благодарим на тази жена, която, давайки ни писмото, ни допусна в света и живота на една голяма Любов! Тяхната...

ПИСМО ДО МОЯТА КРАСИВА БЕЗБРЕЖНА ЛЮБОВ

Днес е…И днес не съм те чувал…А искам…Липсваш ми всеки миг, Ва! Знам, че си тръгвам, но сега това не е важно…Мисля си защо точно сега? Когато вече съм цял, а съм цял, защото намерих парченцето, което винаги ми е липсвало. Честно ли е? Чудя се как ще се разделя с теб…как ще оставя толкова несвършени неща…как ще оставя най-ценното, което някога съм имал…? Несправедливо е…

Виня се всеки ден за това, че те накарах да ме обикнеш…Мислех си, че ще се изправя…Казвах си „Тя е там и те чака!”, но всеки път бе все по-трудно…не знам…колко още… Зная, че не ми остава много време, затова искам да кажа всички неща…докато още мога… Най-важното е да запомниш, че те обичам безумно! Обожавам те! Вярвам, че ще се справиш без мен, защото аз ще го поискам, а ти няма как да не го изпълниш…защото ме обичаш…Моля те, любов! Зная, че ще ти бъде трудно…И на мен не ми е лесно да си тръгна... тук оставям ТЕБ…оставям единствената си истинска Любов, която дойде с теб!

През всички тези години, за мен ти си всичко…въздухът ми…сърцето ми…умът ми…мислите ми…храната ми…сънят ми…слънцето…животът ми…всичко! Знам…не го разбираш…или може би го разбираш. Гърлото ме свива…толкова много ми липсваш и толкова много те обичам, любов! Ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. Ти си жената, която преобърна живота ми, когато мислех, че вече никой не може. Ти си неповторима!  Винаги ще бъдеш моето всичко…където и да съм…

Така завладя сърцето ми, че обичам всичко, което и ти…Обичам Сашко, колкото може да се обича само свое дете. Тъгувам, че сигурно няма да мога да видя и Точица…малкото момиченце, което обикнах още щом разбрах, че е в коремчето на твоята дъщеря…Това са и моите дечица…моите малки слънчица…Обожавам ви! Толкова ми липсва, че не мога да ви прегърна…Обичам ги много, защото са част от теб…те са сърцето и душата ти…А ти си ми всичко!

Знам, че си ядосана сега, че си тръгнах…Но с времето ще ме разбереш, ще разбереш, че това беше моето решение…ще разбереш от какво съм те пазил…Всеки ден виждах какво прави тази болест с хората, които обичаха близките си. Виждах страха в очите им, виждах безсилието, виждах как потъваха заедно с тях…а за болката им да не говоря… Знам, че те боли, че си тръгнах…но ти имаш деца, а аз имам само теб…И заради тях трябваше да те пазя. Те имат нужда от теб! „В този живот най-напред получаваш, а ти, ако си умен, знаеш как да го вземеш. След това с наученото и ти на свой ред създаваш. И най-подир трябва да започнеш да даваш. И ако в цялата тази работа няма любов, значи си живял на пусто, бил си един себелюбец”. Разбра ме, нали… Не тъгувай, обич! Моля те,  обич, недей!

Вчера идва един мой приятел да ме види, говорихме си…Когато идва, винаги говорим за теб…И знаеш ли какво ми каза? ”Искам и на мен да ми се случи…да срещна моята Ва!” …Това казва всичко, което аз не успявам…

А ако знаеш само как те ревнувам…но не от себелюбие…А защото не искам до теб да се докосват хора с мръсни ръце, не искам да цапат нещо толкова чисто като теб. Ти не можеш да различиш добрите от лошите. Не можеш да се пазиш…а трябва да се научиш, слънце…За теб всичко е бяло. Обещавам…ако мога, от там ще ти показвам пътя, ще го правя винаги…обещавам, че ако има там, ще бъда винаги до теб…докато имаш нужда… Ако един ден поискаш да те пусна…ще го направя, защото ще можеш да се пазиш сама…Но ще те обичам винаги! Колкото и да не искаш. Колкото и да си ядосана. Колкото и да си тъжна. Колкото и да си усмихната. Колкото и да остарееш. Колкото и да ме забравиш…Винаги! Завинаги! Не плачи…Чуваш ли, обич моя! Любовта ти за мен е усмивка…Затова не плачи!

Бог ме дари с теб, Ва! Това е благословия! Благодаря…на Него..на теб, че си точно такава, каквато си! Благодаря на родителите ти, че са ти дали това, което те прави безценна. Благодаря на децата ти, че са ти дали смисъла, заради който си заслужава да се изживее всеки миг от този живот. Благодаря на приятелите ти…Благодаря и на онези..евтините, които са те научили каква не искаш да си…Благодаря и на мъжете преди мен, защото си разбрала какво не бива да търсиш в един мъж…Благодаря ти, че те има. Благодаря, че сподели с мен част от живота си…Благодаря, че ми даде криле. Благодаря ти, че ме обичаш. Благодаря ти за викането и сърденето дори. Когато си ядосана…си уникална!

Усмихни се…Всяка мисъл за теб ме изпълва с нежност…Нищо и  никой не може да отнеме чувствата, които изпитвам към теб…дори гадната болест не може…може да ми отнеме силите, живота ми, но няма как да вземе това, което е в сърцето ми...Затова, мой „Гълъбо” (когато чух тази песен, затворих очи…и видях теб…подарявам ти я…), трябва да продължиш напред и да изживееш всичко, за което сме мечтали (иначе това, през което сме преминали, ще е било напразно). Знам, че ще го направиш заради децата, заради мен, заради любовта ни…Заради това да покажем, че болестта може да отнема животи, да променя съдби, но не отнема чувства и мечти…Изживей живота си! Покажи ми, че съм се влюбил в правилното момиче!

Ва, обожавам те, красива усмивке! Искам, когато си спомняш за мен, да се усмихваш…И да знаеш, че ме направи толкова щастлив, колкото никога не съм бил…И да помниш, че ще бъда винаги до теб. Ще бъда капчиците дъжд, които мокрят лицето ти…Ще бъда снежинки, топящи се в ръцете ти…Ще бъда слънце, галещо косите ти…Ще бъда мокрият пясък, целуващ краката ти…Ще бъда в красивия изгрев и вълшебния залез…Ще бъда красивата есен, разцъфващата пролет…птичата песен…Обичам те, сладка моя Ва!

Сънувах Сашко (знам колко са объркани мислите ми…но няма да поправя и дума). Ами да, Сашко...беше сложил една маска на робот и ми обясняваше, че този бил от най-яките...искал да има такъв трансформърс…Нагушкай и нацелувай Сашко и го научи на всичко, което знаеш…Това е достатъчно, останалото не е важно…Защото това, което знаеш ти, е любов и обич!

Тази болест е страшна, но само когато си сам. А аз не бях никога сам, защото имах теб…най-прекрасното същество на земята! Много пъти се питах с какво съм те заслужил? Защо ти го причиних? Понякога ми идваше да те нагрубя…за да ме намразиш и оставиш…да не те мъча…Но как да го направя, как? Не мога…

Ва, обожавам те. Обичам те, любов! Кажи ми, слънце…откъде я взе тая огромна сила, с която успяваше да ме вдигнеш винаги, когато беше непоносимо трудно? Как една крехка душа като теб успя да ми подари живот, как? Мразя се, че позволих на болестта да ме пребори…но повярвай ми – борих се…много се борих.  Повярвай ми, обич! Прости ми, любов! …Че си тръгнах, че си тръгвам…че бях кисел и мърморещ понякога…че исках да направя за теб толкова много…а не успях…

А СЕГА ВАЖНИТЕ НЕЩА! Не, че онези, с които започнах, не са важни, но тези искам да си ги сложиш някъде пред очите, за да ги виждаш и да не ги забравяш…Нали знаеш, че съм досаден…

Първо и много важно! Да ходиш редовно на преглед. Без „амааа, защо, има ли ми нещо…” Не, няма ти, слънце. Просто изпълняваш, разбра ли! Ако ме обичаш, ще го направиш.

Второ – да се грижиш и да мислиш повече за себе си. Започни да се поставяш на първо място. Трябва, обич…трябва. Сигурен съм, че няма да станеш егоистка…дори за миг. Ти няма да престанеш да се раздаваш. Но го прави за хора, които заслужават. Не искам да хабиш нерви и енергия за тези, които не са ти важни. Знам как гориш във всичко, в което си убедена. Но струва ли си? Помисли! Има ли смисъл да се блъскаш в стени? Да се нараняваш, докато се опитваш да спасяваш празни и студени души, малки човечета…Познавам те добре и знам как глупостта и дребнодушието те вади от равновесие. Моля те, обич…съхрани се!

Трето – изживей живота си смислено. Направи го заради децата и мен. Не се затваряй в себе си! Искам да си щастлива! Чуваш ли?! Защото те обичам безумно…Колкото и да ми се ядосаш сега…оххх…така правят истинските мъже, тези, които обичат с цялото си сърце…поеми дъх, както го правя аз в момента..Усети въздишката ми, нали, слънце мое…та…ако се появи някой достоен, пусни го в живота си…но не прави компромис…Ми, я, си представи, че трябва да забиеш пирон? Няма да си ковеш ръцете, я. Трябва ти някой, дори и да е с две леви ръце, поне да си закове неговите. Обожавам те, слънце прекрасно! Ооооо…Пускам те, сърце мое…Давам ти криле…Искам да полетиш….Лети!

Четвърто – прегърни и нацелувай децата. Кажи им, че много ги обичам. И когато дойде време да се появи Точица, я благослови от мен…Обичам я тази малка феичка…

И нещо, което никога не трябва да забравяш и в което никога не трябва да се съмняваш- ТИ СИ НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА, която познавам! Никога не се съмнявай в това! Никога!!!

Пето – не споделяй толкова много лични неща, не се доверявай толкова лесно…Не всички са с чисти помисли като твоите. Лицемерието така ни е завладяло, така се заливаме с мръсотии…без да се замисляме какво прави това с нас. Сега ще кажеш „стига глупости”…ама какво да правя, притеснявам се за теб, ти сякаш губиш инстинкта си за самосъхранение, като се раздаваш за всеки човек, който прекрачи живота ти. Не може само да даваш…

Ах, колко ми е трудно, трудно ми е да съм тук, а ми е трудно и да си тръгна. Трудно ми е тук, защото тялото ми ме предава…А как да си тръгна, когато тук е сърцето ми – Ти.  ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ, ПРЕКРАСНА МОЯ! ОБОЖАВАМ ТЕ, ВА! ОБИЧАМ ТЕ, КРАСИВА МОЯ БЕЗБРЕЖНА ЛЮБОВ!!!

А сега искам да се усмихнеш с прекрасната си усмивка…Прегръщам те силно…Благодаря на Бог, че те има! Бъди благословена! Моля Бог да те пази - теб и децата! Обожавам те, принцесо! Целувам всичко, което обожавам в теб…а то е всичко! Прегръщам те! Обич, Единствена и Неповторима!

„- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!”

                                                                                                                                

С обожание, М.

15.06.2017г.  

П.С. Бях обещал на Сашко робот, взел съм му…ще го получиш скоро по пощата...Благодаря още веднъж на Бог, че ме срещна с твоята усмивка! Благодаря! Обичам те, неповторима моя Ва! Обожавам те, слънце красиво!  ВИНАГИ! ЗАВИНАГИ!

В памет на М.

https://www.facebook.com/theantourage/