Ние сме различни, на моменти хаотични, друг път комични, рядко трагични, що-годе благоприлични. Събра ни Съдбата, обедини ни Добротата, Смисълът ни провокира, Сивотата трудно ни намира. Търсим се със символи и думи в малките и истински неща, грижим се в умерен ритъм и за тялото, и за духа. Спорим с времето, с живота и дълбаем същността, честността ни е посока, лайтмотивът - радостта. И така... по своему различни, непосредствени и еднолични, открихме с възторг епичен, че сме Антураж категоричен!
понеделник, 30 април 2018 г.
Препоръчано от Антураж: "Пророкът" на Халил Джубран
Не е случайно, че тази книга е една от най-четените на XX век. Това е книга за душата. Нещо средно между поезия и философия. Чете се за един ден, но ти оставя размисли и отговори за целия живот. Халил Джубран буди интерес и до днес, бивайки дори сравняван с Ницше. Авторът предлага цялостна мирогледна система за човешките взаимоотношения във всичките им сфери. Ето една малка част от тях:
"Любовта не дава нищо освен себе си и не черпи от нищо освен от себе си. Любовта нито притежава, нито е притежание. На любовта й стига любовта."
"Често казват: "Бих дал, но само на който заслужава." Овошките в градините ви не смятат така, нито стадата из пасищата ви. Те дават, за да пребъдат - защото да задържиш означава да погинеш."
"Някои от вас твърдят: "Радостта е по - велика от скръбта.", а други възразяват "Не, по-велика е скръбта." Ала аз ви казвам, че те са неделими. Заедно възникват и когато едната седи с вас на трапезата, помнете, че другата спи в ложето ви."
"И тъй както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото съзнание на цялото дърво, така злодеят не може да безчинства без тайното съгласие на всички ви."
"Душата върви по всички пътеки. Душата не върви право напред, нито се източва нагоре като тръстика. Душата разцъфва подобно на лотос, който разперва безчет листа."
"Та какво е за вас приятелят, ако го търсите само за да убиете времето? Търсете го, за да изживявате времето. Нему се пада да запълва нуждите ви, а не пустотата."
"Разумът и страстта са рулят и платната на душата ви - странница. Ако се скъсат платната или се счупи рулят, ще сте способни само или да се люшкате и носите без посока, или да застинете безподвижно в открито море.(...) Затуй оставете душата си да издигне разумът до висините на страстта, та да запее. И нека оттам той мъдро направлява страстта ви, та тя да пребъде чрез всекидневното си възкресение и като феникс да се възражда от пепелта си."
"Но нека напористият не казва на немощния: "Защо си бавен и тромав?"
Истински добрият не пита голия: " Къде е дрехата ти?" , нито бездомния: " Какво е станало с къщата ти?""
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар