Лесно е да се интересуваме от околните - какво вършат, как, с кого, защо. Но искаме ли да погледнем по-далеч - отвъд усмивката, отвъд сълзите? Да опознаем обекта, който така старателно изучаваме. Да спрем да съдим и да започнем да разбираме. Да подаваме ръка, вместо да сочим с пръст. Способни ли сме да бъдем съпричастни с “чуждата” емоция...Чужда?! Та нима някой от нас има сключена застраховка със съдбата "Никога няма да ми се случи същото!"? Та нима всеки ден не живеем в необходния свят на всевъзможни емоции? Та нима никога не сме обичали безразсъдно, страдали напразно, не сме се гневили излишно, не сме бъркали пътя...Не сме ли ние същите човешки същества, подобни на онези, които с лека ръка и всезнаещ поглед определяме, съдим, съветваме...
А да съчувстваме още помним ли?
Имаш ли кураж да съпреживееш?
Имаш ли желанието да си Човек?!
текст: AntOurAge
снимка: от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар