Пристан на илюзията

Не ме целувай, не ме прегръщай, 

не ме обичай виртуално.
Не изричай красиви думи. Лъжовни.
Не обещавай подкрепа. Неискрена.
Не бъди измамен фар на междинен бряг.
Не бъди пристан фалшив на моя бяг.
На моя устрем към щастието.
Нека пътувам сама.
Нека ме упътва фарът, устоял на достатъчно стихии,
готов да свети въпреки бурите.
Нека ме приюти пристан дълбок, спокоен,
наситил се от заминаващи кораби, жадуващ да успокоява сред бушуващи вълни.
Там, на този пристан, ела, без думи обгърни ме със себе си, утоли ме... Нека бъдем!

Текст: AntOurAge
Снимка: Нета

https://www.facebook.com/theantourage/