Когато порасна.... Ще стана спокойна и премерена. Ще живея по фън шуй и други балансиращи духа течения. Ще приема живота какъвто е, без да искам да го променям. Ще се храня здравословно, ще закусвам редовно, ще пия чай, ще прехапвам език, ще се усмихвам от куртоазия, ще си лягам рано...
А дотогава...
Сменям настроения, преплитам краката си от нетърпение, бъркам словореди. Редя си пъзел от хаоса в мен и прекрачвам граници. Издигам стени, после ги събарям, ако възпират устрем или чувство. Създавам си мой свят, сама си го руша, щом ми стане неудобен, и си сътворявам нов. Вярвам в приказки и герои, чакам феи и падащи звезди. Разменям посоките на компаса, за да ме отведат до единственото място, което е мое - сърцето ми. Чупя спомени, лепя невъзможното, разпилявам си мислите, търся се. Целувам екрана на телефона, когато показва четири еднакви цифри, и си предричам бъдещето. Слушам една песен по сто пъти, плача на книги, филми и често за дребни неща. Смея се дълго на едни и същи вицове, които все не мога да запомня (но правя опити да ги разказвам - неуспешни). Моля се наум. Обичам спонтанните хора, дълбоките разговори, лятото. Мразя малодушието, вълнените дрехи и студените очи. Благородно завиждам на птиците. Благодарна съм на Бог за уроците, за хората, които са около мен. И за тези, които вече ги няма, но отпечатъкът им е незаличим.
Такава съм ...година след година...същата...докато порасна...Утре ли? Едва ли...
текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар