Ако искаш да разгледаш културни ценности и да се "обогатиш"- отиваш в музея. Хубаво би било да има и такъв за изчезващи човешки ценности, в случай, че решиш да се ободриш. Музей за отдавна забравени чувства. Или вече по-рядко срещани. Да можеш да се докоснеш поне за миг до усещането за тях. И да се потопиш в един друг свят.
На всички им е ясно, че Джокондата в Музея на чувствата ще бъде Нейно Величество Любовта. Знаете за коя любов става въпрос-онази от романите, за която всички са чували, но малцина са я усетили. И като една Мона Лиза, нея всички искат да я видят, но никой не е разгадал тайната й. Двойствеността й си остава мистерия и до днес.
Редки експонати в музея ще бъдат онези категории чувства като дълг и чест. Изчезващи видове. От едно отиващо си поколение. Поколението на нашите прабаби и дядовци, които редом с денонощния труд, който са извършвали, са успявали да живеят достойно и честолюбиво. Времето на пословиците и поговорките. Когато мъдростта се е предавала словесно. Нищо, че са били неграмотни тогава. Да могат да ни видят нас сега-образовани, а пък ненаучени.
А, ето я и благодарността. За малко щях да я подмина. Все пак е толкова малко нещо, а всъщност функцията й е огромна. Сигурно затова сме я оставили да закърнее в нас, мислейки си, че е безполезна. Все пак нищо не ти носи...
Справедливостта ще е вторият най-желан експонат за разглеждане след любовта. Поради отсъствието й в наши дни сред хората. А важността й за нивото на удовлетвореност във всеки един от нас.
Да не забравим и място за все по-рядко срещаното чувство на отговорност, чувство на сигурност или това на възхищение спрямо нещата около нас...
Хубава и доста богата колекция се събира. Всеки може да си направи частен музей. И да го позиционира в себе си. Със сигурност ще има възвръщаемост.
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар