Пред себе си

Един единствен ден ще стигне ли да си простиш?
За всички добрини, които не направи,
за всичките мечти, които разруши,
за хората, които си забравил.
За думите, които премълча,
за раните, които си отворил,
от страх или от сляпа суета,
за всички изтъкани в теб затвори.
За чувствата, които скри,
за мигове, пропуснати без време,
за любовта, която не дари,
за вярата, която не намери.
Ще можеш ли това да си простиш,
една молитва тихичко да кажеш?
Един единствен ден ще стигне ли
пред себе си поне да се покаеш!

текст: AntOurAge
снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/