Не знам в кой момент хората станаха толкова целеустремени и забравиха да бъдат спонтанни? Емоциите са натикани в кашона със стари и изпочупени вещи. Вече се играе "на едро" - със съдби, с хора, със сила...с богат арсенал от притъпена чувствителност, добре обмислени ходове и пози. Обстрелват се "зайци"...Не за прехрана, а за спорт, за адреналин, за удоволствие. И то зрелищно! Сякаш е нещо естествено човешко. И всеки следващ път се увеличава дозата, за да се задоволи хищникът...за сметка на човека. Игри с живи мишени, породени от еволюцията на изгладняло его. Но уравнението е просто: вчера си бил заек, днес си хищникът, утре някой по-свиреп хищник отново те превръща в плячка. Затова избивай този комплекс и страх, докато си уловил момента, както можеш - очи в очи, в гръб, от упор...Задоволи си нагона за сметка на чувствителността. Целта оправдава средствата. На кого му е нужна спонтанната хленчеща разнеженост? Емоциите имат множество странични ефекти. Преди употреба внимателно прочетете листовката! Водят до отслабване на силата, замаяност, нарушения в съня и работособността, дезориентация и намалена видимост по пътя към целта. Не! Може и без тях! Да се изхвърлят! Забранят! Унищожат! Вече са излишни в едно модерно и развиващо се общество, което не е болно, а по-силно от всякога. Чувствителността само ще ти запоти оптиката. И е много вероятно да улучиш вместо мишената...себе си! И да се пропукат фалшивите стени на животинския ти свят. Защото все пак си човек...Все още...
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар