Силна по здрач

Не, не я утешавай! Недей!
Остави я до теб да поплаче.
Силните хора се чупят и те
след дванайсет и нещо
....във здрача.
Буреносно приижда вълна
и прелива в очи на талази,
във зениците щипе солта,
вкаменено заседнала в рани.
Не, недей...просто стой и мълчи,
остави я докрай да изплаче
всички скрити във нея сълзи
под дантела на нежни клепачи.
Със вълната ще стигне брега,
щом олекне и стане прозрачна...
Силните хора се чупят по здрач,
на разсъмване пак се възраждат!

текст: AntOurAge
снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/