Казах ти, че те
обичам,
помниш ли?
Каза ми, че ме
обичаш,
помня.
Звездите сякаш
предопределиха срещата ни. Небосводът ни свързваше, предаваше мислите ни един
към друг.
Като че ли цялата
Вселена се нареди по наш образ и подобие.
Ти бе отговорът
на всичките ми търсения.
Ти бе свещеността
на невъзможността.
Ти бе вярата ми в
истинността.
Ти бе моето
естествено продължение.
Казах ти, че съм
твоя,
помниш ли?
Каза ми...
каза ми, че сме наивни,
помня.
Това е моето
проклятие ... че помня. Съдбата поднесе своите изпитания.
След тях идва
наградата, казват. По дяволите наградата!
Действията могат
да бъдат винаги излъскани като полирана кристална чаша. Горчилката от
разочарованието, обаче, отравя всяка нова доза желание, поднесено в тази чаша.По дяволите... Наздраве!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар