Инстинкт за обич

Ще бъда песъчинката, която те докосва,
ще бъда изгревът в небрежната коса,
ще бъда залезът в съня ти, омагьосващ...
Брегът ще стана...после и вълна...
Листо ще бъда в цветната ти есен
и капки дъжд по пролетния цвят,
а сутрин ще ме чуваш в птича песен...
Разбираш ли...ще бъда необят...
Ще бъда в теб инстинктът ти за обич,
куражът ти...плачът ти...и смехът...
Усмивката ти там при Бог ще сложа
в небесния простор...за да летя!
И да те пазя от помитащите бури,
от теб самата, от страха,
от прашинките дори във въздуха...
Когато те опазя...Ще се спра!


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/