Уроците, за които благодаря

Благодаря за онези моменти, в които ме издигаха в облаци. Разбрах, че лесно се пада от там, ако разчиташ на някой друг да те държи.

Благодаря за красивите думи, които чух. Разбрах, че бързо ги отнася вятърът, ако нямат навес от дела.

Благодаря за моментите, в които съм се чувствала слаба и уязвима. Разбрах, че няма нищо страшно в това да си поплачеш, да  признаеш, че си наранен, уплашен, объркан...

Благодаря на хората, които са ме предавали. Разбрах, че мога да продължа без тях. И чрез тях оцених тези, които истински са били до мен.

Благодаря за дните, в които съм се чувствала  неоценена. Разбрах, че не трябва да се оглеждам в чужди погледи,  защото не винаги очите, които те гледат, всъщност те виждат.

Благодаря за раните, които получих. Научих се да ги лекувам и всеки белег да превръщам в опит.

Благодаря за всички липсващи бездни в мен, които някой е оставял след  себе си. Научих се сама да запълвам празнотите си,   да търся баланса вътре в себе си, а не отвън. 

Благодаря на тези, които не се опитаха да намерят път към мен, когато имах нужда. Разбрах, че съдбата често ни предпазва от задънени  улици. Научих се да следвам своя. 

Благодаря за всички неизгодни ситуации, в които ме е поставял животът. Научих се да се оглеждам за изхода...и да го търся, въпреки безсилието си понякога.

За всичко благодаря! Сега, когато миналото е под мен и го гледам от  птичи поглед, небето е по-ясно, въздухът е по-лек, вятърът не е насрещен! Времето има невероятната способност да  превръща всеки лош спомен в безценен урок! 

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/