Смелост ми е нужна да преследвам мечтите си. Да захвърля високите токчета и делово облекло. Да закича глезените си със закачливи окови за щастие. Да се кача на гребена на безразсъдството и да вдишам от морския полъх на свободата. На безгрижността. От онази здравословната. Която ти позволява напук на моралните устои да се смееш с глас, дори със смеха си да нарушаваш уюта на околните. Да живееш в мир. Със себе си.
Смелост търся. Дава ли се под наем? Може би срещу скрупули? Може би срещу заклеймяващи етикети? Срещу мнима вина? Срещу завист? Да можеше да се претопят всички мои страхове и да извлека само чиста емоция. Добронамереност. Потребност да намирам хубавото в заобикалящия ме свят, без да го търся. (За това дори си има специална дума - serendipity!) А защо не и себе си!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар