Насила истина не става

Въртиш, сучеш... Когато знаеш какво искаш да чуеш, е изключително лесно да манипулираш събеседника си и да постигнеш желания резултат - дали ще е комплимент, дали ще е уверение в наличието на дадено качество или липсата на някакъв недостатък... Лесно е да манипулираш. Иии ето, получи се! Да, ама някак... сякаш насила... Чу това, което искаше. А после?! Спря хубавото дотам. Но ти не спираш да очакваш, да се надяваш... Извоюваното със сила и манипулация никога не носи очаквания ефект! Истинско удовлетворение ни дава само свободно изказаната истина. Свободното волеизявление. Единствено, когато си получил нечия нетърсена добра дума или жест, можеш да си сигурен, че си ги заслужил! Заради това, което си! Заради това, което си сторил. Заради това, което никога не би сторил. Не бива да просим за добро отношение... Ако сме убедени, че го заслужаваме, а не го получаваме, значи го очакваме от неправилните хора! Щом не те ценят, би трябвало да спреш да влагаш още от времето и енергията си в напразно очакване! В тези случаи трябва поне сам себе си да цениш. Ако се цениш, ще си уверен, че си поел по прав път и просто ще го следваш. Крачка по крачка. Дъх след дъх. Докато ... ни е писано! 

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/