Влюби се във фатална жена. Очите й бяха като въглени - горещи и опасни. Можеше да те накара с погледа си да ти се иска да си ням, глух и сляп... всичко разчиташе с този поглед. А когато пристъпваше гордо с алените си токчета, събираше наоколо възклицания и неумели, самозабравили се въздишки. Обувките й отместваха вниманието от сърцето й. Те бяха нейната маска. Криеха ранимостта й. Потракването им сякаш отмерваше пулса на силата й. Вървеше недостъпно, излъчваше гордост, непримиримост, страст... А тялото й... крехкото й тяло събираше цялата несправедливост и нетърпимост към невежество, към нечовечност... Същината й ридаеше... Мечтаеше той да я вдигне, да събуе червените й обувки, да я остави да изстрада всичките си натрупани безмилостни болки. Да я прегръща дори когато го отблъсква. Да не гледа токчетата й, а да види душата й. Да я опознае и да я пази. За да му се довери и да си позволи да бъде най-после нежна и слаба.
Само че той... така и не я разбра...Останаха червените обувки... Но не и Тя!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар