ЕДИН ГРАМ ЩАСТИЕ

Продаваш ли щастие? Каква е цената?
Най-скъпото чувство колко ще струва?
Купувам, търговецо, плащам със злато.
Душата така ми е празна. Дори не сънува.
За зрънце надежда двеста кюлчета давам,
шепа вяра ми трябва и мъничко смисъл,
слънчево зайче в очите ми черни да бяга,
за да мога отново дълбоко да дишам.
Дай ми стръкче мечти във ярко червено
и копнеж по онези копринени изгреви...
Направих си замък, но там е студено,
стените блестят, а така са ме стиснали.
Уж имам от всичко, а беден заспивам
в самотна, оголена нощ...като струна.
Разменям, търговецо, каквото днес имам
за един грам щастие...И да сънувам!

текст: AntOurAge 
снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/