Тишината помежду ни

Видяхме се отново...След години...Дори не помня колко точно. Нито твърде много, за да не потреперим при допира на погледите си, нито твърде малко, за да чуваме лудото биене вляво. Видяхме се... И за няколко секунди не успяхме да разкъсаме оглуштелната тишина, решена да ни разкрие. Ако не беше тя... Може би щяхме да си кажем куп лъжи... Така, както го правехме в миналото. Но сега...сега истината крещи безскрупулно в мълчанието ни. Истината, че всеки от нас почти е забравил, почти е изтрил спомените, почти е продължил, почти е намерил щастието в нечии други ръце...
Почти ... Истината, че все още оправдаваме миналото с едрия шрифт "така е било писано", без всъщност никой от нас да вярва в съдбата. Истината, че времето не е излекувало нищо, а само го е притъпило...до поносимост. Истината, че всеки си тръгна, очаквайки другия да извика "Остани!". Но тогава...както и днес...вместо нас говореше тишината помежду ни. Но и двамата решихме да не й се доверяваме. Точно както и днес...
 
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/