Перфектната буря

Представете си, че по време на ужасяваща буря вместо гръмотевици чувате симфония. Въпреки музиката обаче, бурята пак си остава буря. Помитаща и безпощадна. Без значение от шума. Така е и с бушуващите бури вътре в нас. Колкото и да се опитваме да им придадем друго звучене за пред хората и да омекотим трясъка на събитията, резултатът е един и същ. Ставаш каша. Ураганите ведно с пресичащите съзнанието ни светкавици просто ни разтърсват. Разнищват ни и ни изхвърлят. Дори и да сме прибягнали към изключване на звука. Ако притъпяваме усещането за пред другите, може и да се почувстваме една идея по-добре. Но вътре в себе си пак ще изживеем онова помитащо усещане, което трябва да изживеем. Енергията, която трябва да освободим, за да започнат нещата по нов начин. След буря трябва да разчистиш всичко, което не е издържало на натиска. Слабите звена. Да подсилиш някои конструкции. Други да съградиш наново. Да изчакаш всичко, което трябва да изтече. Затова не стойте дълго в представата, че сте попаднали на непланиран концерт със специални ефекти само и само да заблудите някой друг...или пък себе си. В края на представлението резултатът е видим...


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/