В природата всичко си има време и място. Мишката няма да се опита да е лъв. И всеки път ще се стреми да бяга от котката, а не да влиза в спор с нея. Знаейки, че ще загуби. И, че е въпрос на оцеляване. Кокичето няма да цъфне преди розата. Знае кога е неговото време. И не се опитва да навлезе в чуждото. Козата няма да тръгне да скача с надеждата, че ще полети като орел от скалите. Но ще продължи да се катери, докъдето може. Луната няма да е по-ярка от Слънцето през деня. Нейната сила ще продължи да е вечер. След като то залезе. Плодовете няма да узреят, преди да са цъфнали... Хармония може би е най-подходящият синоним на природа. Хармонията е нейната тайна. За величието й. И природата си функционира перфектно, без да чака някой да й казва, че трябва да е в хармония. А ние сме просто нейни деца. Водени от всичко друго, но не и от хармония. И може би в това е нашата слабост.
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар