15 градуса през лятото

Вали. Не помня откога. Не помня кой ден е. Нито колко е часът. Навън е светло. Отвътре - нощ. Стоя статично. А сякаш пропадам. Спомням си още щастието. С мирис на липа и вкус на сладко от дюли. Не съм го виждала отдавна. Дали ме е забравило, щом ме подминава? Опитвам се да си извадя анамнеза на пътя дотук. Не пропадаш изведнъж в пропаст. Бавно пълзиш надолу. Слизането винаги е по-лесно. Гравитацията е на твоя страна. Паля цигара. С идеята, че ще раздвижи поне кръвообращението ми. Онази кръв, която кипеше. Сега се движи с максимум 15 градуса през лятото. Твърде студено, за да си гол. Трябва да се прикриеш с нещо. Усещам допир. Слънчев лъч е пробил през облаците и докосва лицето ми. Прилича на въже, по което да се изкача. Поемам въздух и се хващам. Дано да издържи...


текст: AntourAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/