Да ти разкажа ли за зимата през юнии за лавините, преливащи в очите ми?
Как белезите си лекувах с тръни,
но рози там така и не поникнаха.
За щастието по спомен да ти кажа ли,
за стиховете в раните написани,
за истините безнадеждно смачкани,
за всеки път, когато губех смисъла?
Не! Няма как да разбереш сърцето ми,
да видиш бялото във тази черна гама...
Запазих го дълбоко вътре в себе си
и пак след тебе мога да съм цяла!
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар