Кула от илюзии

Имай вяра! Човек може да се избави от илюзиите си. Тези, в чийто вихър сам се е поставил. Тези, които в началото на зараждането си изглеждат толкова невероятни, невъзможни, че всячески се опитваш да си забраниш. Забраняваш си да ги мислиш. Да ги допускаш. А докато мислиш какво да направиш да не ги мислиш, сякаш поставяш по една тухличка отгоре. И редиш. И редиш. Но накрая винаги доизграждаш. Дори реално им намираш мястото на всяка една. Виждаш как са предопределени да бъдат построени от теб. Като пъзел, създаден точно и само за теб. Когато си вдигнеш толкова висока кула, че вече скрива реалността от полезрението ти, се усещаш сам. В средата на всичко хубаво... което би могло да бъде... Но сам. Сред илюзиите, че си с някого, а си... Сам. Осъзнаваш, че строиш сам, мечтаеш сам, подреждаш сам... щастлив си ... само там - сам всредата на кулата от илюзии.

Зазидал си вярата в себе си. Но знай, че винаги кула, създаден от един, за един е загубена кауза... Спасението е просто да разместиш долните тухли. Гравитацията ще свърши останалото. Ти само си вземи пуканки и наблюдавай зрелището. Вече с усмивка може да разгледаш илюзиите нападали в краката ти. После се огледай наоколо! Вземи си вярата! Пази я! И продължи напред!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/