Шедьовър

Не бързам! И ти недей... От мига, в който съм се появила и поела по пътя си, всъщност съм се устремила към теб. Към непознатото... Сякаш някакъв инстинкт ме е водил право към теб. А в онзи миг, в който ти си се появил, е било, за да ме дочакаш. Усещам, че се опитваш да ме достигнеш. Дори и да не го виждам, го усещам. По усилващия се вятър. Но ти е трудно. Защото не е нужно... Природата ти е друга. Силата ти е друга. Дори и Луната да е на твоя страна. Изчакай още малко. Да не погубим брега между нас. За да успея да проправя най-красивия път към теб. Не най-прекия, а най-красивия... За да продължа да съм себе си поне още миг и да достигна пълнотата, която ми е нужна. За да оформя първо своя силует. Своята среда. Когато съм готова, ще дойда. Да притихна. Да сменя сладкото със соленото и спокойното с непредвидимото. Ще се влея в теб. За да се влюбим... И да родим шедьовър!


текст: AntOurAge
снимка: Dimitar Karanikolov Photography
https://www.facebook.com/theantourage/