Основно изкушение

Усещам как ме избираш. Добре де... все едно преценяш. Внимателно. Сякаш съм твоето основно блюдо. Твоето здравословно, разумно подбрано ястие. В подходящия грамаж, хранителна стойност. Храненето, което е добро за теб. За твоето бъдеще. Форма. Здраве. Балансираност на макронутриентите. И вероятно така е редно. Да избираме партньорите си с разума. Дали тяхното ежедневие е съвместимо с нашия живот. Да ни е удобно. Че иначе твърде се увеличава стресът. А той води до много съвременни заболявания. Отключва ги. Внезапно. Безпощадно. Както внезапно те съблязнява аромат на любимо изкушение. Дълго отлагано. Бавно нахлува в ноздрите ти. Изпълва съзнанието ти със спомени за усещания. За добре оползотворени дни. И нощи. Принуждава те да затвориш очи. Да се усмихнеш. Да мечтаеш. За твоето отлагано изкушение. Което си подчинявал на стриктния си режим. И не си си доставял. Сякаш изкушението избира сърцето ти. И то него. И рано или късно го подчинява. Тайно или явно. А не е ли вълнуващо така да се избират партньорите? Като десерт, на който не можеш да устоиш... така или иначе... Все стигаш до него...


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/