Празно съдържание

Когато думите са празни от съдържание, те не носят дори илюзия. Нито полъх надежда. Вместо това отнемат. Отнемат от малкото останала ни вяра в искреността на човека. Разбъркват остатъците от разбиваното сърце така, че се налага да започваш да го нареждаш отначало. И всичко, което те владее в този миг, е онова усещане. Усещането за пустота. Празнота. Вътре в теб. Идва бавно и постепенно. Никога изведнъж. Но завладее ли те... става страшно. Страшно за самия теб. Защото в този период всяка емоция минава покрай теб като филмова лента. От онези блудкавите, които дори не могат да те накарат да ги погледнеш. Сякаш гледаш как собственият ти живот се чуди дали въобще да се случи. Струва ли си да идва при теб. Да минава дори покрай теб. Няма чувства в този миг. За жалост този миг не е само миг. Става период. Поредици. Самозаблуждаваме се, че ние просто сме се дистанцирали нарочно. Че тези “случки” не ни докосват. А в тях доброволно несъзнателно оставяме частиците от себе си. И празнотата ги поглъща. И не връща нищо. Никога.


Текст: AntOurAge
Снимка: Интернет
https://www.facebook.com/theantourage/