ПОСЛЕДНАТА НИ ЗИМА

Навярно ще остане част от мене там,
където и виелиците трудно ме намират,
през сън изплакан ще се връщам, знам,
да изживея с теб последната ни зима.
Да вледеня докрай следите си по теб,
да няма път, по който да те стигна,
да те изгубя в себе си съвсем
завинаги! Не искам да те има!
Никъде! И никога! Изобщо!
Не си болял, не си се вливал
през клетките ми в мен подкожно,
не си живял, не си ме доубивал!
Така ще те погубя! Доживотно!
Ще срутя мислите, в които те зазидах.
И след руините ще намеря път обратно...
Но аз..но аз дали ще бъда жива!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/