Забравѝ ме!

Забравѝ ме! Вземи всяка напразна надежда, която пося в сърцето ми! До последното семенце! До последната красива куха дума. Която ме издигаше до безтегловност. Ще останат само мечтите ми. Сухи. Твърди. Трудни за преглъщане. Дано са останали поне няколко росни сълзи, с които да преглътна сухата болка и горчивото разочарование. Върви и не поглеждай назад. Аз ще съм улисана... Имам да събирам разпилените си части... да кърпя окъсаната си обвивка... да попълвам душата си... да се уча да обичам... най-вече себе си!

Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/