Отсъстващо присъствие

Има хора, които погребваш дълбоко в сърцето си, за да спасиш живота. И живееш. Без спомена за тях. Но носейки полъха им. Стремейки се всеки път, когато ровиш в сърцето си за отговор, да прескачаш мястото, където си ги заровил. За да не изскочат, като чуят стъпките ни. И да не затъмнят всичко останало. Правиш се, че не съществуват, за да успееш да съществуваш безболезнено. За да не се налага да прощаваш всеки ден присъствието им на отсъствие. За да не измерваш дали боли и колко... Все пак е чуждо тяло в сърцето ти. Понякога с твоята кръв. Но с несъвместимост. И израстваш въпреки него. Носейки неговия полъх. Прощаваш. Със закъснение.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/