Безизразна нощ. Парчета луна.
И някаква празна, отчаяна стая.
Молитва за обич с вкус на вина.
Душите са глухи. Телата във рая.
За кратко...
И пак тишина. Тишина.
Безскрупулна. Лепкава. Тежка.
Нощта си отива в полутон от лъжа.
Но преди нея умира надеждата...
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Ние сме различни, на моменти хаотични, друг път комични, рядко трагични, що-годе благоприлични. Събра ни Съдбата, обедини ни Добротата, Смисълът ни провокира, Сивотата трудно ни намира. Търсим се със символи и думи в малките и истински неща, грижим се в умерен ритъм и за тялото, и за духа. Спорим с времето, с живота и дълбаем същността, честността ни е посока, лайтмотивът - радостта. И така... по своему различни, непосредствени и еднолични, открихме с възторг епичен, че сме Антураж категоричен!
Много тъжно е...когато надеждата умира...
ОтговорИзтриване