Човечни

Често наричаме грубия човек “животно”... А всъщност няма по-търпеливи, по-искрени, по-миролюбиви и “човечни” създания от животните. Могат да съзерцават това, което им е интересно, достатъчно дълго. Наблюдават. Любуват се. Изучават. Имаме толкова да се учим от тях. Те умеят да се радват чистосърдечно, да обичат безрезервно, без задни мисли. Усещат, когато не сме им отдадени на сто процента. Улавят вятъра на безличието ни. За наше щастие умеят да прощават. Да загърбват лоши думи, лоши постъпки. Без дори да отмъстят или да дадат урок. Животинска чиста искреност. Тези, които не са стадни по натура, никога не биха застанали срещу собствената си природа и не биха направили нещо, което не им е присъщо. А тези, които са отдадени на общността, са в нея с цената на жертвоготовност. Не предават обкръжението си. А се защитават, когато са нападнати! За да оцелеят... Атакуват, за да оцелеят. А ние човеците?! Нападаме, за да ни защитят. Атакуваме се взаимно... Оцеляваме все още... въпреки себе си... но докога?!

Текст: AntOurAge
Снимка: Flora Borsi
https://www.facebook.com/theantourage/